БЛАГОПОЛУЧИЕ
Фактор #1
Благополучието е сложна концепция. Първо, то се отнася до личните преживявания на човек (Vos et al., 2010) и субективното усещане за това как този човек оценява живота си (Busseri and Sadava, 2010). Следователно физиологичните и психологическите различия между хората могат да обяснят до някаква степен варирането в емоциите и щастието (Busseri and Sadava, 2010; и Diener et al. 1999). Второ, благополучието е трудно да бъде измерено, особено при хора с интелектуални увреждания (Mcgillivray, et al. 2008).
На трето място, благополучието на хората с интелектуални увреждания може да се разгледа и проучи от редица различни перспективи. Някои примери от литературата, насочена към хората с интелектуални затруднения са например: значението, което се дава на измеренията на емоционалното благополучие и самоопределението при възрастни хора с интелектуални затруднения (Sexton, et al. 2016); разликите в нивата на субективно благополучие на възрастни, живеещи със/без семейството си (Powell et al. 2018); въздействието на личните ресурси върху благополучието на стареещите хора с интелектуални увреждания (Lehmann et al. 2012); ролята на емоционалните компетенции в субективното благополучие (Rey et al. 2013); уместността на услугите за подкрепа (Strnadová, et al. 2015).
Според теоретичния модел, използван в проекта TRIADE 2.0 (Модела за Качество на живот), благополучие се състои от 3 измерения:
- Емоционално благополучие (Сигурност, положителни преживявания, удовлетворенст, себепонятие и липса на стрес);
- Физическо благополучие (Здравен и хранителен статус, отдих);
- Материално благополучие (Финансов статус, заетост, собственост).
Свързани единици:
Препратки
Busseri, Michael & Sadava, Stan. (2010). A Review of the Tripartite Structure of Subjective Well-Being: Implications for Conceptualization, Operationalization, Analysis, and Synthesis. Personality and social psychology review : an official journal of the Society for Personality and Social Psychology, Inc. 15. 290-314. 10.1177/1088868310391271.
Diener E., Suh E. M., Lucas R. E. & Smith H. E. (1999) Subjective well-being: three decades of progress. Psychological Bulletin 125, 276–302.
Lehmann, Birthe & Bos, Arjan & Rijken, Mieke & Cardol, M. & Peters, Gjalt-Jorn & Kok, Gerjo & Curfs, L. (2012). Ageing with an intellectual disability: The impact of personal resources on well-being. Journal of intellectual disability research: JIDR. 57. 10.1111/j.1365-2788.2012.01607.x.
Mcgillivray, Jane & Lau, A. & Cummins, Robert & Davey, Gareth. (2008). The Utility of the Personal Wellbeing Index Intellectual Disability Scale in an Australian Sample. Journal of Applied Research in Intellectual Disabilities. 22. 276 - 286. 10.1111/j.1468-3148.2008.00460.x. 016/j.ridd.2010.04.021.
Rey, Lourdes & Extremera, Natalio & DURAN, Auxiliadora & Ortiz-Tallo, Margarita. (2013). Subjective Quality of Life of People with Intellectual Disabilities: The Role of Emotional Competence on Their Subjective Well-Being. Journal of applied research in intellectual disabilities : JARID. 10.1111/jar.12015.
Sexton, Eithne & O'Donovan, Mary-Ann & Mulryan, Niamh & Mccallion, Philip & Mccarron, Mary. (2016). Whose quality of life? A comparison of measures of self-determination and emotional wellbeing in research with older adults with and without intellectual disability?. Journal of Intellectual & Developmental Disability. 41. 1-14. 10.3109/13668250.2016.1213377.
Strnadová, Iva & Cumming, Therese & Knox, Marie & Parmenter, Trevor & Lee, Hee. (2015). Perspectives on life, wellbeing, and ageing by older women with intellectual disability. Journal of Intellectual and Developmental Disability. 40. 10.3109/13668250.2015.1043873.
Vos, Pieter & De Cock, Paul & Petry, Katja & Van den Noortgate, Wim & Maes, Bea. (2010). What makes them feel like they do? Investigating the subjective well-being in people with severe and profound disabilities. Research in developmental disabilities. 31. 1623-32. 10.1.