Кои са важните за мен хора?

Един от най-затвърдилите се стереотипи относно възрастните хора, особено за старите хора с интелектуални увреждания е, че с възрастта те влизат в състояние на пълна зависимост от грижите на семейството и близките си. Това, което наблюдаваме във възрастовата група 60+, напълно се противопоставя на този стереотип. Съвременните възрастни хора са наистина активни - те продължават да работят дори след достигане на пенсионна възраст, участват в различни клубове по интереси и аматьорски формации, участват в доброволчески дейности и в много случаи подкрепят семействата на децата си, например като предоставят целодневни грижи за внуците си.

Фактът обаче, че остаряването е наистина предизвикателен период за всеки човек, е безспорен. От една страна, той ни изправя пред дегенеративни промени в нашето тяло и умствеността, от друга страна, това е граничен период, който изисква да преосмислим целите и плановете си и дори да започнем да изграждаме напълно нови. И понякога промените, които трябва да направим в светлината на всичко това, могат да бъдат наистина плашещи или демотивиращи. Те могат да накарат възрастния човек да изпадне в положение на пълна самоизолация или да започне да води изключително пасивен начин на живот. Това важи особено за старите хора с интелектуални увреждания, които се нуждаят от допълнителна и систематична подкрепа, за да запазят независимостта си в периода на остаряване. Ето защо, според нашето разбиране, целевата подкрепа за СХИУ за постигане на повишено ниво на независимост е един от ключовите фактори за подобряване на качеството им на живот. Трябва да им се предоставят възможности и правото да вземат информирани решения за своя живот и за начина на живот, както и да получават уважение към своите решения, лични предпочитания и мнения.

Разбира се, семейството е най-добрата среда, която може да отговори на потребностите на СХИУ и да превърне периода на стареене във време на положителни промени. За съжаление, много често в отношението на семейството към СХИУ преобладава желанието на роднините да ограничат независимото вземане на решения на СХИУ, да определят техните решения, да се опитват да ги заместят при изпълнението на дейности, които те биха могли успешно да изпълняват сами, и дори да ги лишат напълно от ролите им в семейството.

Имайки предвид всичко това, ние разработихме упражнение с целта да помогнем на СХИУ да разсъждават върху правата им като хора с увреждане и като граждани, които не трябва да бъдат нарушавани от никого, дори от хората, които са най-близо до тях. Целта на това упражнение е СХИУ да разберат, че всеки човек, бидейки гражданин, т.е. член на определено общество и живеещ в границите на определена държава, може да се ползва от различни предимства, които му се дължат по право или с други думи - да се ползват с определени права. И това освен всичко друго означава също, че всеки от нас би могъл да се възползва от различни видове социална подкрепа и услуги, които гарантират нашата независимост и благополучие. Въпреки това, обучителят обръща специално внимание на СХИУ, че това не винаги е свързано с нашите желания като личности и ги обучава как да правят разликата.