Оптимизиране на здравето: физическа активност и здравословен начин на живот.

Концепцията за здравословно стареене се отнася до физическо, психическо и социално благополучие и включва повишаване на продължителността на живота, отсъствие на хронични заболявания, намаляване на заболеваемостта и добри функционални възможности. Човек може да има заболяване или увреждане, но в такъв случай то има ограничено въздействие върху неговото благополучие. Това е „процесът на развитие и поддържане на функционалните способности, които осигуряват благополучието в по-напреднала възраст“. Това се нарича още здравословно стареене.

Всичко това разбира се, трябва да бъде разглеждано в контекста на това СХИУ да могат да правят избор за това, което те считат за важно за самите тях. Това зависи от техните индивидуални вътрешни способности (като способността им да ходят, да мислят, виждат, чуват и помнят) и съответните фактори на заобикалящата среда и взаимодействието между тях. Това е ключът към здравословното стареене. Следователно функционалните способности означават, че е важно възрастните хора да могат да задоволяват своите потребности въз основа на своите ценности и убеждения: а) да посрещат основните си потребности; б) да учат, да се развиват и да взимат решения; в) да бъдат мобилни; г) да изграждат и поддържат взаимоотношения; д) да допринасят за обществото.

Когато се радват на добро здраве, това позволява на хората с интелектуални увреждания да извършват дейности, да поддържат връзка с другите и да могат имат роля в обществото.

В съответствие с този подход, концепцията за активно стареене се разглежда като „процес на оптимизиране на възможностите за здраве, участие и сигурност с цел подобряване на качеството на живот с процеса на стареене на хората“.

Един от най-важните фактори, свързани със стареенето на хората с интелектуални увреждания, е свързан със здравето, по-специално със специфичните за възрастта промени, през които преминават тези хора, като по-малко мускулна маса, нарушено зрение и слух, объркване, артрит. Всичко това също е свързано с промените и увеличаването на дозите на техните лекарства.

Изглежда, че хората с интелектуални увреждания са изложени на повишени рискове за здравето  в сравнение с останалото население. Има по-голяма вероятност те да развият различни съпътстващи заболявания (включително психични разстройства) и да имат по-ниска продължителност на живота. Освен това хората с интелектуални увреждания често показват признаци на старост по-рано от другите.

Нестабилността и влошеното качество на живот често се дължат на ограничен достъп до превантивни здравни грижи, както и на нездравословен начин на живот. Освен това много СХИУ приемат високи дози различни лекарства, ядат нездравословни храни, живеят заседнал живот и като следствие имат наднормено тегло. Освен превантивните наблюдения на рисковете за здравето, СХИУ могат да подобрят здравето си, като водят по-здравословен начин на живот, с по-добро балансирано хранене и повече физически дейности.

Всичко това води до по-голяма вероятност от нездравословен начин на живот, по-голяма уязвимост и загуба на самостоятелност; Всичко това трябва да води до промяната и подобряване на подкрепата, предоставяна на тези хора, за да посрещнат техните потребности.