Подготовка за адаптиране / промяна на дома. Преместване на друго място.

Жилището на човек е показател за благополучието му. Хората с увреждания имат право да избират мястото, където да остареят. Твърди се, че повечето стареещи хора желаят да останат в собствения си дом възможно най-дълго. Това понятие за „стареене в самостоятелно жилище“ все повече се появява като основна и водеща концепция. През 2015 г. Световната здравна организация описва стареенето в самостоятелно жилище като „способността на старите хора да живеят в собствения си дом и общност безопасно, независимо и комфортно, без оглед от възрастта, доходите или нивото на настоящи възможности“ (СЗО). Подобно е и желание за стареещите хора с интелектуални увреждания (СХИУ). Все още за много хора с увреждания е трудно да определят кое място е домът им, тъй като им се е налагало да сменят неколкократно местоживеенето си до момента. Много от СХИУ не могат да решат къде да живеят. Всъщност СХИУ със сериозна нужда от подкрепа са ползватели на услуги от резидентен тип през целия си живот.

Някои специалисти подчертават, че СХИУ трябва да могат да продължат да живеят в общността с относително ниво на независимост, а не в институции. В този контекст собственият дом е придобил символа на самостоятелност и независимост, докато институциите са свързани със загубата им.

Други хора смятат, че домовете за стари хора не се считат само като място където човек да изживее старините си в някаква общност, но това е важен конструкт, който трябва да се разглежда многопластово, когато става въпрос за мястото, където старият човек да живее. Те определят стареенето на същото местоживеене като „възможност да остарееш като останеш потребител на същата резидента услуга“. Тази интерпретация на концепцията включва също и трайно оставане на СХИУ на тяхното обичайно местоживеене и получаването на подкрепата, с която са свикнали, като например защитено жилище за хора с интелектуални затруднения. През тази перспектива стареенето на същото местоживеене може просто да изисква адаптации на мястото на пребиваване, за да се гарантира, че СХИУ могат да останат да живеят в същата услуга от резидентен тип, заедно с техните дългогодишни познати.

Определенията по-горе за „стареене в самостоятелно жилище“ обаче ограничават собствените предпочитания и избори на СХИУ. Може би преместването в дом за стари хора в близост до дома им може да е това, което човекът иска.

Независимо от казаното дотук, ключово за всички интерпретации на стареенето е, че в тях се изразява убеждението, че възрастните хора трябва да бъдат подкрепяни да остаряват на тяхното (предпочитано) местоживеене, доколкото това е възможно.

За да могат СХИУ да направят този избор, те трябва да знаят какви са възможните алтернативи. Ето защо в този раздел първо ще се съсредоточим върху упражнения, които обясняват алтернативните места за живеене. Разработихме рефлексивни упражнения, за да помогнем на СХИУ да помислят за „стареенето в самостоятелно жилище“ или преместване на друго място и какви биха могли да бъдат предимствата или недостатъците. И накрая, с идеята да подкрепим по-нататъшната независимост и „стареенето в самостоятелно жилище“ добавихме упражнение за това как да оптимизираме средата в собствения си дом.